чародей
Облик
чародей (български)
ед.ч. | ча·ро·дей | |
---|---|---|
непълен член | ча·ро·дея | |
пълен член | ча·ро·де·ят | |
мн.ч. | ча·ро·деи | |
членувано | ча·ро·де·и·те | |
бройна форма | ча·ро·дея | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
Етимология
Старобълг. чародѣи от чар.
Фразеологични изрази
Превод
|
|