чародей
чародей (български)
| ед.ч. | ча·ро·дей | |
|---|---|---|
| непълен член | ча·ро·дея | |
| пълен член | ча·ро·де·ят | |
| мн.ч. | ча·ро·деи | |
| членувано | ча·ро·де·и·те | |
| бройна форма | ча·ро·дея | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
Етимология
Старобълг. чародѣи от чар.
Фразеологични изрази
Превод
|