лоно

лоно (български)

лоно ±

ед.ч.		ло·но
	членувано	ло·но·то
мн.ч.		ло·на
	членувано	ло·на·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Скут, утроба, вътрешност, среда, недра, пазви, селения, глъбини.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

скут, утроба, вътрешност, среда, недра, пазви, селения, глъбина