скут
Облик
скут (български)
ед.ч. | скут | |
---|---|---|
непълен член | ску·та | |
пълен член | ску·тът | |
мн.ч. | ску·то·ве | |
членувано | ску·то·ве·те | |
бройна форма | ску·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Място от корема до коленете на седнал човек.
- Предна пола на дълга дреха.
Етимология
ср.-бълг. скоутъ „връхна дреха“ (Никод.). Сродни форми: сърбохърв. скут „ръб, скут, престилка, пола“, скута „престилка от бял плат“, ст.-рус. скутъ (1072 г.) „парче плат, горна дреха“, рус. диал. скуты „топли навуща, навои“. Праслав. *skutъ е старинна германска заемка, срв. гот. skaut(s) „скут, пола“, ст.-сканд. skauti „четириъгълно парче плат“, норв. skaut „женска кърпа за глава“, нем. Schoß „скут“ (БЕР-6, 812-3).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
лоно, недра, пазва, прегръдки, поли