утроба

утроба (български)

утроба ±

ед.ч.		ут·ро·ба
	членувано	ут·ро·ба·та
мн.ч.		ут·ро·би
	членувано	ут·ро·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Вътрешни органи у жена или женско животно, където се развива зародишът.

Етимология

< рус. утроба, старобълг. ѫтроба

Превод

английски: womb (en), uterus (en), юр. venter (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: útero италиански: utero китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Uterus норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: утро́ба словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: rahim унгарски: [[]] фински: [[]] френски: utérus (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

вътрешност, лоно, недра