Етимология
ст.-бълг. коукла, коукъла „кукла, кукловод“ (Г. Амарт. - рус. преписи), диал. кукла „преоблечен човек, дегизирана фигура“, „обредна маска на кукер“, „плашило за птици“ (Ихтиманско), „прежда от 5 гранчета“ (Ботевградско, Ихтиманско), „рамка на скрипец на тъкачен стан“ (Кадъкьой, Одринско), „издигнато място, хълм“ (Церово, Софийско), „малко каменно конусче, което се поставя върху комин“ (Смолянско), куклица „къделя“ (Велес). Сродни форми: сръб. (Изт. Сърбия) кукла, чеш. kukla „вид хляб“, пол. kukła „кукла“, „парче от нещо“, „вид хляб“, кашуб. kukla „кукла“, kwukla „кравай“, рус. кукла „кукла“, „връзка лен“, укр. кукла „кукла“, „връзка лен“, „коноп, прежда“, ст.-рус. коуклы „примитивен куклен театър“, алб. kukllë, kukëll „кукла“, арум. cuclă „кукла“, нгр. κοῦκλα, κούκλα „кукла“, „голяма скала“, тур. kukla „кукла“. Обикновено се смята за заемка от гр. κούκλα (от лат. cuculla „качулка“), но думата в бълг. има по-богата гама от значения. Заемане от лат. cuculla „качулка“ е приемливо за значенията „хълм“ и „малко каменно конусче“ (срв. гугла) поради близостта на формата. В останалите слав. езици значението на *kukъla е „прежда, коноп, връзка лен“, със специализация „кукла (пълнена с прежда)“ - като в ст.-бълг. лутъкъ (= *лѫтъкъ) „актьор, мим“ (Кормч. - рус. преписи), сръб. лутка, чеш. loutka, слов. диал. lútka, ст.-пол. łątka „кукла, детска играчка“, производни на *lǫtъ „липово лико“. Значението „хляб“ е свързано с лит. kukulys „вид кифла“.
