1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица.
2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки.
3. Прен. Разг. Пренебр. За човек — шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото.
същ. умал. ку̀кичка, мн. ку̀кички, ж.
• Ставам/стана на кука. — Отслабвам много.
• Прав като кука. — Много крив, изкривен.