кука

Български

кука ±

ед.ч.		ку·ка
	членувано	ку·ка·та
мн.ч.		ку·ки
	членувано	ку·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. мн. ку̀ки, ж.

1. Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. Куките на закачалката. Кука за въдица. 2. Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. Плета с две куки. 3. Прен. Разг. Пренебр. За човек — шегаджия, драка. Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото. същ. умал. ку̀кичка, мн. ку̀кички, ж. • Ставам/стана на кука. — Отслабвам много. • Прав като кука. — Много крив, изкривен.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• гага, извивка
• райбер, резе
• ключалка
• ченгел, канджа

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

, неосновна форма

Oсновна форма

кукам