гага

Български

гага ±

ед.ч.		га·га
	членувано	га·га·та
мн.ч.		га·ги
	членувано	га·ги·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Предната част на главата на птица; уста на птица.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

пъхам си гагата, много ми знае гагата

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• човка, клюн
• кука, извивка

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}