райбер
Облик
райбер (български)
ед.ч. | рай·бер | |
---|---|---|
непълен член | рай·бе·ра | |
пълен член | рай·бе·рът | |
мн.ч. | рай·бе·ри | |
членувано | рай·бе·ри·те | |
бройна форма | рай·бе·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- приспособление за залостване на врати само от едната страна във вид на прав ъгъл, което се задейства чрез въртеливо движение
- пособие за изработване на точни отвори. След като се пробие даден отвор със свредел, той се до разпробива на точен допуск с райбер.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|