Направо към съдържанието

кова

От Уикиречник
(пренасочване от ковяло)

Глагол, тип 151, несвършен вид

(класификация — ?)

  1. Удрям с чук по метал, за да му придам определен облик.
  2. Прен. Създавам.

Етимология

ст.-бълг. ковати, коуѭ, ковѫ τεκταίνειν (Син. пс., Супр., Презв. Козма, Жит. Мет., Ман. хр.), заковати (Патр. Евт.), исковати (Ман. хр.), МИ Самоков „движен на вода голям рудничарски чук“. Общослав. глагол. *kovati, *kujǫ: сърбохърв. ковати (куjем), словен. kovati (kujem), чеш. kovati, kouti (kovu, kovam), слов. kоvаť, kuť (kujem), пол. kuć (kuję), г.-луж. kować (kowam), д.-луж. kowaś (kowam), ст.-рус. кути, кую, рус. ковать (кую), укр. ковати, кути (кую), белор. каваць, куць (кую). Първоначално *kuti, *kujǫ, тематизиран *kovati, *kujǫ/*kovǫ - сродни форми: лит. kauti (kauju), латв. kaut (kauju, kavu) „бия, удрям, сека, убивам“, ст.-в.-нем. houwan „бия, удрям, сека пари“, тохар. А ko-, Б kau- „убивам“ (*kou-), лат. сūdō „удрям, бия, чукам“, ирл. сuаd „бия, боря се“. Техническато значение „кова“ е характерно единствено за слав. езици.

Фразеологични изрази


Синоними

Сродни думи

кунка, козън

Производни думи

изкова, закова, коварен, коварство, ковач, ковък, наковалня, окова, подкова, прикова, разкова, разковниче, скова, Самоков

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: forge (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски: каваць (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки:  (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански: forjar (es)
  • италиански: forgiare (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)