диал. форми качул „същото, ямурлук, покривало на глава“, качуль „малка черга“ (Смолянско), качулети „вид шевичен мотив“ (Русенско, Разградско). Среща се в съседните езици: рум., арум. căciulă „качулка, калпак, петльов гребен“, нгр. κατσούλα „качулка“, κατσούλι „петльов гребен“, алб. kaçul „петльов гребен“, kaçullë „качулка“, но не се обяснява през нито един от тях. Значението „петльов гребен“ може да бъде повлияно от тур. kâkül „къдрица“ (< перс. kākul < монг. kököl). Не може да бъде заета от лат. casula „качулка“ (> бълг. кошуля, алб. kësullë) през гръцки, понеже тогава би се очаквало ц, а не ч в бълг. и рум. език. Не произлиза от лат. cuculla „наметало, качулка“, което е заето в ст.-бълг. кокоуль, коукоуль „черна шапка, носена от монаси от по-висок ранг“ (Син. тр., Слепч., Григ. Наз.) и в ср.-гр. κουκούλλιον, нгр. κουκούλι „качулка“. Тур. kaçola „таке“ е вероятно заето от бълг. (БЕР-ІІ: 294-5)
