качулат
Облик
качулат (български)
| ед. ч. | м. р. | ка·чу·лат | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ка·чу·ла·тия | ||
| пълен член | ка·чу·ла·ти·ят | ||
| ж. р. | ка·чу·ла·та | ||
| членувано | ка·чу·ла·та·та | ||
| ср. р. | ка·чу·ла·то | ||
| членувано | ка·чу·ла·то·то | ||
| мн. ч. | ка·чу·ла·ти | ||
| членувано | ка·чу·ла·ти·те | ||
Прилагателно име, тип
Който има качул, снопче пера по главата на птица, щръкнал израстък на главата на животно.
Етимология
Прилаг. на -atъ от качул „снопче пера по главата на птица, щръкнал израстък на главата на животно; шапчица“.
Фразеологични изрази
- качулата усойница „змия Vipera ammodytes“.
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|