име

име (български)

име

име ±

ед.ч.		име
	членувано	име·то
мн.ч.		име·на
	членувано	име·на·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 69

название, обръщения.

Етимология

старобълг. имѧ, род. п. имене. Праслав. *jьmę < *in-men. Обща ИЕ форма: старопрус. emmens, род. п. еmnеs, ирл. ainm, старогр. ὄνομα, арм. anun, староинд. nāma, авест., староперс. nāman-, лат. nōmen, гот. namō, тохар. А ñоm, В ñеm „име“.

Превод

албански: emën (sq) английски: name (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: імя (be), назва (be) гръцки: όνομα (el) датски: [[]] есперанто: nomo (eo) естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: nombre (es) италиански: nome (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Name (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: imię (pl) португалски: [[]] румънски: nume (ro) руски: имя (ru), название (ru) словашки: mеnо (sk) словенски: ime (sl) сръбски: име (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] украински: ім'я (uk) унгарски: [[]] фински: nimi (fi) френски: nom (fr) холандски: [[]] хърватски: ime (hr) чешки: jméno (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• название, наименование, означение
• прозвище, прякор, епитет
• именитост, известност, популярност, репутация, реноме, слава, чест
• вход, досие, номер, регистрация, сметка
• заглавие, наслов
• наименуване, назоваване
• служебна характеристика, минало