епитет

епитет (български)

епитет ±

ед.ч.		епи·тет
	непълен член	епи·те·та
	пълен член	епи·те·тът
мн.ч.		епи·те·ти
	членувано	епи·те·ти·те
бройна форма		епи·те·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. определение за придаване на художествена изразителност чрез изтъкване на съществен или живописен белег
2. ирон. прякор

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

{{{ПРЕВОД2}}}

Синоними

• прилагателно, име, наименование, название
• определение, оценка