чест
Облик
чест (български)
ед.ч. | чест | |
---|---|---|
членувано | чест·та | |
мн.ч. | чес·ти | |
членувано | чес·ти·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото
Етимология
Старобълг. чьсть от *kwit-ti, свързана с чета.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- достойнство, име, почит, уважение, почитание, репутация, почест
- удостояване, отличие, отличаване
- признание, похвала, заслуга
Сродни думи
Производни думи
ед.ч. | чест | |
---|---|---|
членувано | чест·та | |
мн.ч. | чес·ти | |
членувано | чес·ти·те | |
звателна форма | — |
Прилагателно име, тип 76
Отношението на човека към себе си, и отношението на обществото към човек.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- многоброен, многократен, гъст, повтарян, нееднократен, повтарящ се, постоянен, непрекъснат, всекидневен, обичаен, зачестил
- плътен, сбит
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|