жилище

жилище (български)

жилище ±

ед.ч.		жи·ли·ще
	членувано	жи·ли·ще·то
мн.ч.		жи·ли·ща
	членувано	жи·ли·ща·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Помещение, предназначено за живеене — къща, апартамент.
2. Място, пригодено за живеене.

Превод

английски: house (en), home (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]] македонски: живеалиште (mk), стан (mk)

немски: Wohnung (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ev (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• къща, дом, квартира, апартамент, резиденция, покой
• свърталище, убежище, обиталище, леговище, гнездо, скривалище, бърлога
• имение
• местожителство, местопребиваване, седалище