къща

От Уикиречник

къща (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Сграда, постройка, в която живеят хора, обикн. едно семейство.
  2. Прен. Жилище, квартира, дом.
  3. Прен. Уреждане, подреждане, обстановка в жилище на едно домакинство.
  4. Прен. Вещите, както и членовете на едно домакинство.
  5. Прен. Предприятие.

Етимология

старобълг. кѫшта „хижа, колиба, заслон“ (Супр., Гр. Наз., 11 в.), коуща (Сим. сб., 1073) е с руски рефлекс на носовата гласна!, сръб. кућа „къща, помещене, където се намира огнището; кухня“, словен. koča „колиба за пастири или на лозето“. Думата е изключително южнославянска, рус. куща „шатра, хижа“ е заета от черковнославянската литература. Праформа *kǫtja, производна на кътам, със наставка -ja (виж хижа).

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи