къща
Облик
къща (български)
| Уикипедия разполага със статия на тема къща. |
| ед.ч. | къ·ща | |
|---|---|---|
| членувано | къ·ща·та | |
| мн.ч. | къ·щи | |
| членувано | къ·щи·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
къ̀ща
- Сграда на един или повече етажи, която служи за жилище.[1]
- Жилище, в което живеят заедно родът, фамилията, семейството; дом.
- Прен. Близките, които живеят заедно в едно жилище; семейство, фамилия.
- Бройна единица за семейство, което живее самостоятелно в един дом.
- Само eд. Домакинска работа.
- Покъщнината, уредбата в един дом.
- Със съгласувано определение: търговско или производствено обединение, предприятие (напр. търговска къща, модна къща, издателска къща).
- Остар. и диал. Помещение в дома, където се намира огнището.
Етимология
старобълг. кѫшта „хижа, колиба, заслон“ (Супр., Гр. Наз., 11 в.), коуща (Сим. сб., 1073) е с руски рефлекс на носовата гласна!, сръб. кућа „къща, помещене, където се намира огнището; кухня“, словен. koča „колиба за пастири или на лозето“. Думата е изключително южнославянска, рус. куща „шатра, хижа“ е заета от черковнославянската литература. Праформа *kǫtja, производна на кътам, със наставка -ja (виж хижа).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- дом, домакинство, жилище, огнище, покои, покрив, сграда, семейство, стопанство, стряха, убежище, хижа
- заведение, помещение
Сродни думи
Производни думи
Анаграми щъка