еснаф
Облик
еснаф (български)
ед.ч. | ес·наф | |
---|---|---|
непълен член | ес·на·фа | |
пълен член | ес·на·фът | |
мн.ч. | ес·на·фи | |
членувано | ес·на·фи·те | |
бройна форма | ес·на·фа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Някогашна организация, сдружение на майстори и калфи от един занаят.
- Майстор занаятчия, дребен собственик.
- Дребнав човек, с предразсъдъци и ограничени духовни интереси.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|