еснафин
Облик
еснафин (български)
ед.ч. | ес·на·фин | |
---|---|---|
непълен член | ес·на·фи·на | |
пълен член | ес·на·фи·нът | |
мн.ч. | ес·на·фи | |
членувано | ес·на·фи·те | |
бройна форма | ес·на·фи | |
звателна форма | ес·на·фи·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
- еснаф.
Етимология
От „еснаф“ + окончание „-ин“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|