думник

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

думник (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 500

  1. Стар. Списък с думи, дадени по азбучен ред, книга с такъв списък, речник.
  2. Клопфер, телеграфен апарат.

Етимология

дума + -ник

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

речник, словник, думотълковник

Сродни думи

думам, дума, дум, думен, думски, думка, думица, краедумски, думотълковник, думословие, думотворба, подумка,

Производни думи

людскодумник, новодумник, думниче, думничен