речник

Български

речник ±

ед.ч.		реч·ник
	непълен член	реч·ни·ка
	пълен член	реч·ни·кът
мн.ч.		реч·ни·ци
	членувано	реч·ни·ци·те
бройна форма		реч·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Книга, в която по определен начин са подредени думи и според вида на речника са дадени сведения за тях.
2. Съвкупността от думи, използвани от даден човек, налични в даден език, произведение и т.н.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: dictionary, vocabulary белоруски: слоўнік гръцки: λεξικό (el) испански: diccionario италиански: dizionario китайски: 词典 немски: Wörterbuch (de); Lexikon (de) полски: słownik руски: словарь добавете превод на друг език тук [[]]

словашки: slovník словенски: slovnik сръбски: речник, риjечник турски: sözlük украински: словник френски: dictionaire холандски: woordenboek (nl) хърватски: riječnik чешки: slovník шведски: se|ordbok японски: 辞書、辞典

Синоними

• словар, лексикон

Производни думи

речников

Подсловия

тълковен речник, правописен речник, междуезиков речник, синонимен речник, римов речник

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}