словник

словник (български)

словник ±

ед.ч.		слов·ник
	непълен член	слов·ни·ка
	пълен член	слов·ни·кът
мн.ч.		слов·ни·ци
	членувано	слов·ни·ци·те
бройна форма		слов·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Думите, включени в един речник.

Превод

английски: dictionary (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Diktionär (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: sözlük (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]