дръжка

дръжка (български)

дръжка ±

ед.ч.		дръж·ка
	членувано	дръж·ка·та
мн.ч.		дръж·ки
	членувано	дръж·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Част на сечиво, уред, съд или друг предмет, за която той може да се хване.
2. Стъбло на някакво растение (обикн. на цвете).

Превод

английски: handle, grip, (на инструмент) - shank, holder, (на кофа) - bail, (на врата) - (door-)handie, (door-)knob, (на нож) - haft, hilt, (на брадва) - helve (на плод ) - stalk, (на цвете, лист) - stem, footstalk, shank, petiole арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Griff, der Halter, der Hebel, der Henkel, (на цвете, лист) - der Stengel, der Stiel, (на инструмент) - das Heft, der Helm норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• ръчка, хватка, ръкохватка
• стебло, опашка
• държало, сап
• краче, стъбълце, стъбло
• лост, кобилица
• рамо