кобилица
Облик
кобилица (български)
ед.ч. | ко·би·ли·ца | |
---|---|---|
членувано | ко·би·ли·ца·та | |
мн.ч. | ко·би·ли·ци | |
членувано | ко·би·ли·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Дълъг извит прът с куки или нарези в двата края, на които се закачват менци или кошници. Служи за пренасяне на вода и други товари. В миналото се е използвала предимно от жените, като е била пищно украсявана.
- 2 Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец.
- 3. Лост, на везни.
- 4.Спец. В техниката – устройство с такава форма.
Етимология
Производна на старобълг. къбьлъ „ведро“.
Праслав. *kъbьlъ < герм. *kubil: ст.в.нем. miluh-chubili „ведро за доене“, ср.в.нем. kübel „ведро“ < лат. cupellum.
Фразеологични изрази
Превод
|
|