ръкохватка
| ед.ч. | ръ·кох·ват·ка | |
|---|---|---|
| членувано | ръ·кох·ват·ка·та | |
| мн.ч. | ръ·кох·ват·ки | |
| членувано | ръ·кох·ват·ки·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Част на сечиво, предмет от бита, уред, оръжие и под., за която той може да се хване, да се държи с ръка.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.