дебил
Облик
дебил (български)
ед.ч. | де·бил | |
---|---|---|
непълен член | де·би·ла | |
пълен член | де·би·лът | |
мн.ч. | де·би·ли | |
членувано | де·би·ли·те | |
бройна форма | де·би·ли | |
звателна форма | де·би·ле |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- мед. Човек, който страда от дебилност, една от трите степени на олигофренията.
- прен. Глупав, ограничен човек.
Етимология
От лат. debilis „слаб“, „неспособен“ през рус. дебил.
Фразеологични изрази
Превод
|
|