дебил
Облик
дебил (български)
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Една от трите степени на олигофренията, представяща лека форма на вродено или придобито в ранно детство слабоумие. (Вж. Речника на БАН.)
- Глупав, ограничен човек. (Вж. Речника на БАН.)
Етимология
От рус. дебиль, от лат. debilis – букв. „неспособен“.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
В зависимост от контекста може да се доближава до значенията на: глупак, глупав, ограничен.