имбецил
Облик
имбецил (български)
ед.ч. | им·бе·цил | |
---|---|---|
непълен член | им·бе·ци·ла | |
пълен член | им·бе·ци·лът | |
мн.ч. | им·бе·ци·ли | |
членувано | им·бе·ци·ли·те | |
бройна форма | им·бе·ци·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- мед. Човек, страдащ от имбецилност.
- прен. пренебр. Глупав човек.
Етимология
От лат. imbecillus „слаб“, „хилав“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- имбецил в Речник на българския език