гърло
Облик
гърло (български)
ед.ч. | гър·ло | |
---|---|---|
членувано | гър·ло·то | |
мн.ч. | гър·ла | |
членувано | гър·ла·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Мускулеста кухина, разположена зад устната и носната кухина, от която започват хранопроводът и трахеята у човека и животните. [1]
Етимология
Сродни думи: стпрус. gurcle „гърло“, лит. gurklys, вин. п. gurklį „гърло“, стгрц. βάραθρον „паст“, дат. kverk, тох. В kor „гърло“ от *gʷerw-, *gʷerkʷ-, *gʷergʷ-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- гуша, гръклян, врат, шия
- устие, уста, отвор, отвърстие, дуло
- гърлобол, ангина
- стомах, търбух
- люк, гърловина, наблюдателен отвор
- тесен отвор, ждрело