люк

Български

люк ±

ед.ч.		люк
	непълен член	лю·ка
	пълен член	лю·кът
мн.ч.		лю·ко·ве
	членувано	лю·ко·ве·те
бройна форма		лю·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Отвор на пътническо или товарно превозно средство.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: hatch, scuttle, porthole арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: escotilla италиански: botola, oblò китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Luke норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: люк словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: écoutille, hublot холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

гърло, гърловина, наблюдателен отвор

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}