уста

Български

уста ±

ед.ч.		ус·та
	членувано	ус·та·та
мн.ч.		ус·ти
	членувано	ус·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 42

1. Анат. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане.
2. Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.

Етимология

1. ст.-бълг. оуста. Сродни думи: ст.-прус. austo, лит. uostas „пристан“ (т.е. устие), auščioti „шептя“, санскрит. вед. ōṣṭhas, дв. ч. ōṣṭhāu, авест. аоštа „уста“, лат. ausculum „устица“.
2. тур. usta < перс. إستاد [ostad] „майстор“

Превод

английски: mouth белоруски: вуста гръцки: στόμα испански: boca италиански: bocca

немски: der Mund руски: рот сръбски: уста турски: ağız френски: bouche

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.