уста

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

уста (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 42

  1. Отвор на лицевата част на главата, който служи за поемане на храна, за говорене и дишане.
  2. неизм. Остар. Майстор (стои пред лично име). Уста Кольо Фичето.

Етимология

  1. ст.-бълг. оуста. Сродни думи: ст.-прус. austo, лит. uostas „пристан“ (т.е. устие), auščioti „шептя“, санскрит. вед. ōṣṭhas, дв. ч. ōṣṭhāu, авест. аоštа „уста“, лат. ausculum „устица“.
  2. тур. usta < перс. إستاد [ostad] „майстор“

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: mouth (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: вуста (by)
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: bocca (it)
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Mund (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: уста (sr)
  • тайландски: [[]]
  • турски: ağız (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: usta (hr)
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

гърло, отвор, устие, отвърстие, дуло

Сродни думи

Производни думи