възглас

възглас (български)

възглас ±

ед.ч.		въз·г·лас
	непълен член	въз·г·ла·са
	пълен член	въз·г·ла·сът
мн.ч.		въз·г·ла·си
	членувано	въз·г·ла·си·те
бройна форма		въз·г·ла·са
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• възклицание, възклик, вик, провикване
• повик, лозунг, апел, обръщение, призив
• отзвук, ехо, отговор