отзвук
Облик
| ед.ч. | от·з·вук | |
|---|---|---|
| непълен член | от·з·ву·ка | |
| пълен член | от·з·ву·кът | |
| мн.ч. | от·з·ву·ци | |
| членувано | от·з·ву·ци·те | |
| бройна форма | от·з·ву·ка | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- книж. Отразеният и повторен звук, който се получава при сблъскване на звукова вълна с някаква преграда (стена, планина и подобно) и връщането ѝ до мястото, където е произведен звукът.
- прен. Изразено, изказано мнение за нещо или ответна реакция на нещо.
Етимология
Изговор
{{{ИЗГОВОР}}}
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Надсловия
{{{НАДСЛОВИЯ}}}
Подсловия
{{{ПОДСЛОВИЯ}}}
Източници
{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}