възклицание

възклицание (български)

възклицание ±

ед.ч.		въз·к·ли·ца·ние
	членувано	въз·к·ли·ца·ни·е·то
мн.ч.		въз·к·ли·ца·ния
	членувано	въз·к·ли·ца·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Дума или звукове, спонтанно произнесени на висок глас в израз на емоция.

Превод

английски: exclamation арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: exclamación италиански: esclamazione китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Ausruf норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: восклица́ние словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: exclamation холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

възглас, вик, повик, възклик, възкликваме