възбуда

възбуда (български)

възбуда ±

ед.ч.		въз·бу·да
	членувано	въз·бу·да·та
мн.ч.		въз·бу·ди
	членувано	въз·бу·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Психическо състояние, което се характеризира с нервно напрежение и неспокойствие, намира израз в поведението на човека и се отразява на външния му вид.

Превод

английски: excitation, tumult арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Erregung, die Wallung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• възбуждение, възбуденост, раздразнение, нервност, безпокойство, неспокойствие, оживление, вълнение, тревога, разпаленост, пламенност, трепет, треска, трескавост, екзалтация, афект, афектация, емоция, страст
• възбуждане, силни усещания
• сензация
• жизнерадост, ентусиазъм, изблик
• кипеж
• нервно състояние
• объркване, уплаха, шум, врява, дандания
• въодушевление, живост, жизненост