оживление

Български

оживление ±

ед.ч.		ожив·ле·ние
	членувано	ожив·ле·ни·е·то
мн.ч.		ожив·ле·ния
	членувано	ожив·ле·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Състояние на повишено настроение; възбуда.
2. Движение, раздвижване на много хора, обикн. придружено от шум.

Превод

Преводи

английски: animation, bustle, enlivening, liveliness арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: ζωντάνια датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: das Treiben норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• движение, активност, оживеност, кипеж, раздвижване, активизиране, интензивност, трескавост, шум, глъч, напрежение, неспокойствие
• възбуда, възбуденост, възбуждение, нервност, одушевление, екзалтация
• въодушевление, живост, жизнерадост, жизненост
• вълнение