ст.-бълг. ѫда, ѫдица ἄγκιστρον. От праслав. *ǫdica, което обикновено се обяснява от представка *оn- и корен *dheh1- „поставям“, т.е. „уред, на който е турено, поставено нещо, червей, стръв“. Сравнява се по словообразуване с латв. uodne „плаз на шейна; дърво, върху което е турен сандъкът“, еñdаs „част от селска шейна“.