въдичар
Облик
въдичар (български)
ед.ч. | въ·ди·чар | |
---|---|---|
непълен член | въ·ди·ча·ря | |
пълен член | въ·ди·ча·рят | |
мн.ч. | въ·ди·ча·ри | |
членувано | въ·ди·ча·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | въ·ди·ча·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31
- Човек, който лови риба с въдица. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|