уловка

уловка (български)

уловка ±

ед.ч.		улов·ка
	членувано	улов·ка·та
мн.ч.		улов·ки
	членувано	улов·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Ловък, хитър начин на постъпване, чрез който се цели да се уличи някой в нещо или да се достигне до нещо

Превод

английски: catch, fetch, ruse арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Haken норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: подво́х словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• въдица, капан, примка, примамка, подмамка, стръв
• хитрост, хитрина, измама
• неочаквана трудност, клопка
• средство
• увъртане, хитруване, претекст