връзка

връзка (български)

връзка ±

ед.ч.		връз·ка
	членувано	връз·ка·та
мн.ч.		връз·ки
	членувано	връз·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Къса връв или тънка ивица от плат, кожа, лико и под., която се използва за завързване, увързване на нещо.
2. Няколко еднакви, еднородни предмета, свързани заедно.
3. Простонар. Вързоп, пакет.
4. Анат. Здрава съединителна тъкан, която свързва отделни органи или части от скелета на човек, животно или птица.
5. Нещо, което обединява отделни хора или групи от хора, като създава общност, взаимно разбирателство, вътрешно единство между тях, прави ги близки.
6. Отношение между две неща, което създава взаимна зависимост, обусловеност // Последователност, системност, съгласуваност (на мисли, изложения и др.).
7. Поддържане на взаимни близки отношения между лица; контакт // Поддържане на отношения между лица, които участват в някакво общо дело, борба и под.; контакт.
8. Контакт, свързване с някого, обикновено посредством телефон, телеграф и под. // Техническа възможност за осъществяване на такъв контакт.
9. Превозно средство, с помощта на което се осъществява или улеснява контакт между хора, населени места.
10. Лице, което осъществява контакт между отделни части на някаква организация, обикновено по време на военни действия.
11. Обикновено мн. Взаимно общуване между хора, изразено в роднински, приятелски, делови и под. отношения // Любовни отношения, любов.
12. Само мн. Близки отношения и познанство с влиятелни лица, на чиято подкрепа, покровителство може да се разчита // Ед. и мн. Разг. Близко или познато лице, с помощта на което може да се постигне някаква цел, да се осъществи някакво намерение.
13. Това, което свързва, обединява в едно цяло частите на еднородно нещо // Техн. Приспособление, което споява, скрепява частите на нещо.
14. Хим. Съединение на валентните електрони на елементите в двойки, които принадлежат едновременно на външните орбити и на двата атома.

Фразеологични изрази

◊ Гласови (гласни) връзки. Анат. Две еластични ленти, обвити със слизеста ципа, разположени на вътрешната повърхност отстрани на гръкляна, които от издишната въздушна струя трептят и се получава звук, глас. ◊ Гореща връзка. Публ. Много близки делови отношения, контакти между две лицo обикновено с публична известност. ◊ Топла връзка Архит. Съединителен коридор между две сгради, по който се преминава от едната в другата без излизане навън // Прен. Тесен, близък контакт, връзка или сътрудничество // Прен. Някой или нещо, което свързва, обединява определени лица, институции и под. или осъществява контактите между тях. > Във връзка с. Разг. По повод на, по причина на нещо.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Bund, Verbindung, Krawatte, Heudjwjane норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сноп, вързоп, възел, пакет
• вратовръзка
• съюз, познанство, общуване, сношение, приятелство, близост, досег, контакт
• окови, вериги, железа
• мост, съединение, звено, отношение, съответствие
• съгласуемост, логичност, причинна връзка, обусловеност, взаимозависимост, общност
• спойка, споеност, свързаност
• асоциация
• верига, скоба, греда
• допир, съприкосновение
• брънка, свръзка
• куп
• другарство
• наръч, ръкойка
• свързване, монтиране
• сглобка, муфа
• сношение общуване
• става, място на съединяване

Производни думи

[[[[Ejugehfhhedk],Sufheh],Skfjejfbeh], Ejjfjedj]