наръч

наръч (български)

наръч ±

ед.ч.		на·ръч
	непълен член	на·ръ·ча
	пълен член	на·ръ·чът
мн.ч.		на·ръ·чи
	членувано	на·ръ·чи·те
бройна форма		на·ръ·ча
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Част от нещо, която може да се вземе наведнъж в ръце. Хвърли на животните наръч слама.

Превод

английски: armful арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: brazado италиански: bracciata китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Armvoll норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бере́мя словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: brassée холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

пакет, връзка, сноп, ръкойка