връзка
Облик
(пренасочване от връзки)
връзка (български)
ед.ч. | връз·ка | |
---|---|---|
членувано | връз·ка·та | |
мн.ч. | връз·ки | |
членувано | връз·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Къса връв или тънка ивица от плат, кожа, лико и под., която се използва за завързване, увързване на нещо.
- Няколко еднакви, еднородни предмета, свързани заедно.
- Простонар. Вързоп, пакет.
- Анат. Здрава съединителна тъкан, която свързва отделни органи или части от скелета на човек, животно или птица.
- Нещо, което обединява отделни хора или групи от хора, като създава общност, взаимно разбирателство, вътрешно единство между тях, прави ги близки.
- Отношение между две неща, което създава взаимна зависимост, обусловеност // Последователност, системност, съгласуваност (на мисли, изложения и др.).
- Поддържане на взаимни близки отношения между лица; контакт // Поддържане на отношения между лица, които участват в някакво общо дело, борба и под.; контакт.
- Контакт, свързване с някого, обикновено посредством телефон, телеграф и под. // Техническа възможност за осъществяване на такъв контакт.
- Превозно средство, с помощта на което се осъществява или улеснява контакт между хора, населени места.
- Лице, което осъществява контакт между отделни части на някаква организация, обикновено по време на военни действия.
- Обикновено мн. Взаимно общуване между хора, изразено в роднински, приятелски, делови и под. отношения // Любовни отношения, любов.
- Само мн. Близки отношения и познанство с влиятелни лица, на чиято подкрепа, покровителство може да се разчита // Ед. и мн. Разг. Близко или познато лице, с помощта на което може да се постигне някаква цел, да се осъществи някакво намерение.
- Това, което свързва, обединява в едно цяло частите на еднородно нещо // Техн. Приспособление, което споява, скрепява частите на нещо.
- Хим. Съединение на валентните електрони на елементите в двойки, които принадлежат едновременно на външните орбити и на двата атома.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Гласови (гласни) връзки. Анат. Две еластични ленти, обвити със слизеста ципа, разположени на вътрешната повърхност отстрани на гръкляна, които от издишната въздушна струя трептят и се получава звук, глас. ◊ Гореща връзка. Публ. Много близки делови отношения, контакти между две лицo обикновено с публична известност. ◊ Топла връзка Архит. Съединителен коридор между две сгради, по който се преминава от едната в другата без излизане навън // Прен. Тесен, близък контакт, връзка или сътрудничество // Прен. Някой или нещо, което свързва, обединява определени лица, институции и под. или осъществява контактите между тях. > Във връзка с. Разг. По повод на, по причина на нещо.
Превод
|
|
Синоними
- сноп, вързоп, възел, пакет
- вратовръзка
- съюз, познанство, общуване, сношение, приятелство, близост, досег, контакт
- окови, вериги, железа
- мост, съединение, звено, отношение, съответствие
- съгласуемост, логичност, причинна връзка, обусловеност, взаимозависимост, общност
- спойка, споеност, свързаност
- асоциация
- верига, скоба, греда
- допир, съприкосновение
- брънка, свръзка
- куп
- другарство
- наръч, ръкойка
- свързване, монтиране
- сглобка, муфа
- сношение общуване
- става, място на съединяване
Сродни думи
Производни думи
[[[[Ejugehfhhedk],Sufheh],Skfjejfbeh], Ejjfjedj]