вол

От Уикиречник

вол (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. Скопено мъжко говедо.Изполва се за работа.
  2. Дивак, простак ,глупак

Етимология

Старобълг. волъ (Супр.) (u-основа), прилаг. волоуи < прабълг. *wulu(q) = чув. выльăх „скот“ (<*uj-luq < *uδ-luq), старотюрк. „крава“, -luq - събирателен суфикс. Заета в мар. волик „скот“.

Фразеологични изрази

  1. Оратни волове.
  2. Гледа като вол.(Гледа тъпо.)

Превод

  • английски: ox (en)
  • арабски: [[]] (ar)
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]] (af)
  • белоруски: [[]] (be)
  • гръцки: [[]] (el)
  • датски: [[]] (da)
  • есперанто: okso (eo)
  • естонски: [[]] (et)
  • иврит: שור (сшор)
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: buey (es)
  • италиански: bue (it)
  • китайски: [[]] (zh)
  • корейски: [[]] (ko)
  • латвийски: [[]] (lv)
  • латински: [[]] (la)
  • литовски: [[]] (lt)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Волове в Минбай, Индия