буква

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

буква (български)

БУКВИ

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Знак от азбуката.

Етимология

ст.-бълг. мн. ч. боукъви (ед. ч. *боукы) τὰ γράμματα (Ч. Храбър). Праслав. *buky, род. п. *bukъve (сърбохърв. бук „буква, писмен знак“, словен. bukve мн. ч. „книга“, полаб. bükvoi мн. ч. „книга“). Рус., укр. буква са от ст.-бълг. Несъмнено свързана с названието на дървото бук („руни, знаци, издълбани върху букови дъсчици“) и е от германски произход, най-вероятно заета от ст.-гот. *bōkō, срв. гот. bōka „буква“, мн. ч. bōkōs „книга, писмо, грамота“, ст.-в.-нем. buoh „книга“, ст.-сканд. bók, мн. ч. bǫkr „книга“, англ. book „книга“. Предвид ст.-бълг. боукарь „grammaticus“ (Ч. Храбър), заета от гот. bōkareis „книжовник, граматик“, заемането е станало през балкано-готски и южнослав. езици. Така става ясно, че етимологията на думата е индо-европейска, за разлика от тази на друга свързана дума - "книга", чиято етимология е алтайска (прабългарска), произхождаща от древно-китайската дума за "свитък".

Фразеологични изрази

Българската азбука има 30 букви.

Превод

Синоними

писмен знак, цифра, йероглиф, азбука, писмо

Сродни думи

азбука, бук

Производни думи

буквар