бук

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

бук (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

вид широколостно дърво.

Етимология

ст.-бълг. боукы „букова дъсчица, на която се отбелязват сметки“. Праслав. *buky, род. п. *bukъve, стара заемка от германски: срв. гот. bōka, староисл. bok, старосакс. boka, ст.в.нем. buohha „бук“. Еднаква по произход с буква. Често срещана в топонимията: МИ Букова поляна, село в Смолянско; МИ Буково села, МИ Букак, село в Търговищко; букачки п. 1851 г.; МИ Буката, квартал в София и село в Смолянско; МИ Букевица, село във Врачанско, 1875 г.

Фразеологични изрази

Превод

  • маори:  (mi)
  • немски: Buche (de)
  • норвежки:  (no)
  • персийски:  (fa)
  • полски:  (pl)
  • португалски:  (pt)
  • румънски:  (ro)
  • руски: бук (ru)
  • самоански:  (sm)
  • сингалски:  (si)
  • словашки:  (sk)
  • словенски:  (sl)
  • сръбски:  (sr)
  • тагалог:  (tl)
  • тайландски:  (th)
  • турски: kayın (tr)
  • украински:  (uk)
  • унгарски:  (hu)
  • урду:  (ur)
  • фински:  (fi)
  • френски: hêtre (fr)
  • фрисийски:  (fy)
  • хавайски:  (haw)
  • хинди:  (hi)
  • холандски:  (nl)
  • хърватски:  (hr)
  • чешки:  (cs)
  • шведски:  (sv)
  • шотландски:  (sco)
  • японски:  (ja)

Синоними

Сродни думи

буква

Производни думи

буков, букак