Направо към съдържанието

бук

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

вид широколостно дърво.

Етимология

ст.-бълг. боукы „букова дъсчица, на която се отбелязват сметки“. Праслав. *buky, род. п. *bukъve, стара заемка от германски: срв. гот. bōka, староисл. bok, старосакс. boka, ст.в.нем. buohha „бук“. Еднаква по произход с буква. Често срещана в топонимията: МИ Букова поляна, село в Смолянско; МИ Буково села, МИ Букак, село в Търговищко; букачки п. 1851 г.; МИ Буката, квартал в София и село в Смолянско; МИ Букевица, село във Врачанско, 1875 г.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

буква

Производни думи

буков, букак