бог
Облик
(пренасочване от боговете)
бог (български)
ед.ч. | бог | |
---|---|---|
непълен член | бо·га | |
пълен член | бо·гът | |
мн.ч. | бо·го·ве | |
членувано | бо·го·ве·те | |
бройна форма | бо·га | |
звателна форма | бо·же |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- В богословието - Причината, Началото, Източника, Хранителя и Ръководителя на живота, т.е. на битието извън Него изобщо. (Когато е с малка буква означава недействителните богове, почитани от многобожниците.)
- В религиозни престави- безсмърно и всемогъщо същество, олицетворение на природните сили и явления , което е създало света и го управлява по своя воля.
- В митологията- Безсмъртно същество, което се распорежда в някоя област на природата или живота.
- Обект на сляпо преклонение.
Етимология
ст.-бълг. богъ (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *bogъ е старинна заемка от иран. езици: срв. иран. *bagas „господин, бог, господ“, букв. „човек, който раздава (разпределя)“ (ст.-перс. baga, авест. baɣa- „господ, бог“, бактр. βαγο „господин“, согд. βɣ „господин“, зап.-вах. voẓ̌ „добър дух, фея“ (Пахалина 283)), ст.-инд. bhagaṣ „човек, който раздава; господ, господин; щастие, добруване“. Слав. форма не може да бъде сродна с иран., защото съдържа кратко -о- пред -g- в противоречие с правилото на Винтер. Иран. заемки са морд. ерз., мокш. паваз [pavaz] „късмет, радост“, ст.-тюрк. baɣa „господин“, тюрк.-бълг. титла βαγαινος (със слав. окончание -inъ), заети от согд. или бактр. *baga.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- господ, всевишният, всемогъщият, провидението, божеството, творецът, спасителят
- идол, кумир
- божество, богословие, теология