безусловен

Български

безусловен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		бе·зус·ло·вен
		непълен член	бе·зус·лов·ния
		пълен член	бе·зус·лов·ни·ят
	ж. р.		бе·зус·лов·на
		членувано	бе·зус·лов·на·та
	ср. р.		бе·зус·лов·но
		членувано	бе·зус·лов·но·то
мн. ч.			бе·зус·лов·ни
		членувано	бе·зус·лов·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който не е свързан с никакви условия.

Производни думи

безусловно

Превод

английски: unconditional, unreserved испански: incondicional италиански: incondizionato добавете превод на друг език тук [[]]

немски: bedingungslos, rückhaltlos, vorbehaltlos руски: безусло́вный турски: şartsız френски: inconditionnel