безупречен

Български

безупречен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		бе·зуп·ре·чен
		непълен член	бе·зуп·реч·ния
		пълен член	бе·зуп·реч·ни·ят
	ж. р.		бе·зуп·реч·на
		членувано	бе·зуп·реч·на·та
	ср. р.		бе·зуп·реч·но
		членувано	бе·зуп·реч·но·то
мн. ч.			бе·зуп·реч·ни
		членувано	бе·зуп·реч·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който не може да бъде упрекнат, порицан за поведението си или действията си, защото в тях няма грешки, всичко е както трябва.
2. Който не предизвиква, не заслужава упрек, тъй като в него няма грешки, осъдителни прояви.

Етимология

От рус. безупречный.

Синоними

• безукорен

Превод

английски: immaculate (en), impeccable (en) испански: inmaculado (es) италиански: immacolato (it) добавете превод на друг език тук [[]]

немски: makellos (de), tadellos (de), einwandfrei (de) руски: безупречный (ru), безукоризненный (ru) турски: mükemmel (tr), kusursuz (tr) френски: immaculé (fr), impeccable (fr)

Източници

1. безупречен в РБЕ на ИБЕ