безбожник

Български

безбожник ±

ед.ч.		без·бож·ник
	непълен член	без·бож·ни·ка
	пълен член	без·бож·ни·кът
мн.ч.		без·бож·ни·ци
	членувано	без·бож·ни·ци·те
бройна форма		без·бож·ни·ка
звателна форма		без·бож·ни·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

1. Човек, който не вярва в Бог; атеист.
2. Прен. Човек с безбожни прояви и постъпки.

Превод

Преводи

английски: atheist (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: ateo (es) италиански: ateo (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Atheist (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: атеист (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ateist (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: athée (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• нерелигиозен, атеист, свободомислещ, безверен, безверник, фармасон
• еретик, езичник, поганец, богохулник, нечестивец