езичник

езичник (български)

езичник ±

ед.ч.		езич·ник
	непълен член	езич·ни·ка
	пълен член	езич·ни·кът
мн.ч.		езич·ни·ци
	членувано	езич·ни·ци·те
бройна форма		езич·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Последовател на езичеството; идолопоклонник.

Превод

английски: pagan (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Heide (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: язычник (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: pagan (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: hedning (sv) японски: [[]]

Синоними

идолопоклонник, поганец, безбожник, безверник, богохулник