атеист

Български

атеист ±

ед.ч.		ате·ист
	непълен член	ате·ис·та
	пълен член	ате·ис·тът
мн.ч.		ате·ис·ти
	членувано	ате·ис·ти·те
бройна форма		ате·ис·та
звателна форма		ате·ис·те

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Последовател на атеизма; безбожник.

Етимология

От древногръцки αθεος „безбожен, без бог”, от α- „без” + θεός „бог“.

Превод

Преводи

английски: atheist (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Atheist (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ср. р. словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ateist (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• безбожник