апел

Български

апел ±

ед.ч.		апел
	непълен член	апе·ла
	пълен член	апе·лът
мн.ч.		апе·ли
	членувано	апе·ли·те
бройна форма		апе·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Молба, призив, възвание;
2. Юр: апелация, молба към по-висша инстанция.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: appeal, call, proclamation apellation, plea арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Appell, der Aufruf die Berufung норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: appel холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• молба, подкана, обръщение, позив, възвание, повик, зов, приглашение, манифест
• обжалване
• вик, призив, лозунг
• просба, жалба, тъжба, петиция
• повикване

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}